Хамстер скарва родители в “Божествата на касапите” Премиерната постановка подсказва, че “Модерен театър” се ориентира към съвременната драматургия
Снимка: “МОДЕРЕН ТЕАТЪР” Двете семейни двойки в "Божествата на касапите" - Иван Радоев, Пенко Господинов, Ирини Жамбонас и Кристина Янева. Мариана Първанова 17 Април, 2009 Двe семейни двойки се събират, за да изгладят конфликта, възникнал между техните синове. 11-годишните им отрочета са се сбили и едното е пострадало - избили са му двата предни зъба. Това става повод родителите да поведат сериозен разговор. Отначало всичко върви гладко, интелигентно, цивилизовано, докато не става дума за... хамстера. Оказва се, че същата сутрин единият от бащите - Мишел Улие (Пенко Господинов) e оставил безпомощния и треперещ домашен любимец в средата на уличното платно. И може да се сетите какво му се е случило... Тази бездушна постъпка взривява иначе спокойната атмосфера и отприщва поток от упреци и нападки, в резултат на които се разкриват доста нелицеприятни истини. Че боркинята за правата на африканските племена Вероник Улие (Кристина Янева) има по-голямо влечение към тъмнокожите, отколкото към собствения си съпруг. Че проспериращият адвокат Ален Рей (Иван Радоев) се вълнува повече от съдбата на фармацевтичната си компания, отколкото от сина си. Все познати ситуации,  с които се сблъсваме ежедневно. Но пиесата „Божествата на касапите" на Ясмина Реза не е драматургично отражение на грубите ни битови проблеми. Напротив, тя е лека френска комедия, поднесена с фино чувство за хумор, която се развива в приятна обстановка. Цялата сцена е превърната в пищна оранжерия с ратанови мебели от сценографката Мира Каланова.Като добавим към това и добрата игра на опитните актьори  - Иван Радоев, Пенко Господинов, Ирини Жамбонас и Кристина Янева, може да предскажем, че „Божествата на касапите" ще има успех. Тук само Пенко Господинов ни изненадва. Той е загърбил образа на романтичните герои от репертоара си в театър „Зад канала" и го виждаме като леко глуповат съпруг под чехъл, който е бит от жена си и още се намира под робството на майка си. Като цяло „Божествата на касапите" под режисурата на проф. Пламен Марков е стилна постановка без претенции за революционни открития в режисурата или сценографията. Това е премиерната постановка на новия „Модерен театър" и подсказва пътя, който е избрал първият частен театър в България.  Той явно ще подбира добри съвременни пиеси, които ще дават възможност на актьорите да се изявят, но няма да навлизат в несигурното поле на експериментите. Някои биха нарекли този подход комерсиален и не особено рисков, но пък е обясним за един частен театър, който трябва да залага на сигурно. "Ние нямаме амбицията да навлизаме в т.нар. авторски театър. За нас най-важен е текстът, драматургията, защото вярвам, че това е основополагащо. Авторският театър е експериментален и в повечето случаи е неуспешен. Но това не означава, че ние ще залагаме на леки пиеси. Напротив, всичките те ще бъдат ярки и от сериозни автори. Предпочитанията ни са към съвременната драматургия от последните 10 години, която фиксира душевните терзания на човека с днешна дата ", каза драматургът на "Модерен театър" Людмил Тодоров.